Маршрут: Бобешино --> Жеравино --> Бобешино
GPS следа: VJJChdBshZhv0.gpx
Карта: Chudinska-Planina-20090922-track
Профил: Chudinska-Planina-20090922-vertical-profile
Дължина: 16.78 km
Изкачване: 684 m
Слизане: 684 m
Трудност: 13.377
Снимки: Chudinska-Planina-2009-09
Коментари: Както казват мъдрите хора, апетита идва с яденето. Разходката от Трите Буки до Руен и обратно бе доста изморителна, ала на следващия ден всички осъмнахме с мерак за още приключения. Речено-сторено: поехме към с. Бобешино в Чудинската Планина. Вместо някак по-популярното изкачване на нейния първенец (вр. Арамлия, 1496.4 м н.в) решихме първо да се отбием до годишния събор около църквата Св. Йоан Кръстител, построена през 1886 г. и придобила известност покрай Ньойския мирен договор, който буквално насмалко е щял да я разполови между България и Сърбия. Църквата е била спасена от тази печална участ, но за жалост -- само тя, за разлика от населението от околните махали, озовало се от двете страни на изместената само с няколко метра граница. След кратък досег с хората на многолюдния събор решихме да продължим към по-усамотените дебри на планината и поехме на запад към село Жеравино. Не след дълго достигнахме друга старинна черква -- Св. Георги (1893 г.) и построеното в съседство с нея в онези времена училище. Днес то е заключено... Възрастните хора от една многолюдна челяд от София, дошла в тази прекрасна пустош за панахида на близък роднина, ни разказаха че преди много години се е наложило училището да бъде закрито, тъй като повечето му ученици са останали в махалата от другата страна на границата, в Босилеградко. В днешно време Европейския съюз дава мило и драго за трансгранични програми за сътрудничество, но за жалост видимите белези на възстановяване от нанесените по-рано рани са едва забележими. Най-общо те се свеждат до ремонтираните, но заключени сгради на училището и църквата, край които наконтено се кипри ето тази табела. Може би тук е мястото да цитирам и едни многозначителни данни за промените в числеността на населението в този затънтен край от родината ни през годините. Както се вижда от тях, може да се окаже че годините 1946-2008 са били по-страшни дори и от няколко войни, в това число и световни. Пак там четем че „в края на ХІХ век селото има 6773 декара землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.“ Днес разбира се няма и помен от това, освен няколко все по-запустяващи надгробни камъка с едвам различими надписи, към които г-н министъра без портфейл Божидар Димитров би трябвало да прояви искрено внимание, макар и те да не са извън днешната територия на България... Няма дори кой да прибере прекрасните сърнели, които никнат буквално навсякъде по околните ливади и баири. Тъжно, много тъжно, наистина... Но да се върнем към целта на нашата разходка -- 106-та гранична пирамида, край която се събират днешните граници на България, Сърбия и Македония. Достигнахме бленуваното място, заснехме точните му координати и в близко бъдеще ще ги съпоставим с тези на старо-планинския връх Затворница (463.8 м н.в.), който може да се окаже всъщност най-западната точка на България, въпреки доста разпространените схващания в полза на хълмовете около село Жеравино. Всъщност двете точки са почти еднакво на запад, но може би вр. Затворница „води“ с едни гърди напред (около 100-200 м). Едно време имаше един виц, в който се разсъждаваше над смисъла на съчетанията от географски посоки (изток/запад) и наименования на някои софийски квартали (напр. Дружба/Надежда). Интересно продължение по темата се оказват отколешните главни съперници на запад -- вр. Затворница и вр. Шупли Камък (последния макар и не много далеч от въпросната 106-та пирамида, все пак е извън територията на съвременна България, както си личи от картата).